Анатолий Белайчук и Юлия Вагнер описват някакъв свой случай в ops.ru – въвеждане на не чак толкова сложен процес, но за голяма огранизация, която изглежда няма много опит с процесите. Покрай процеса авторите са се сблъскали с всички критични точки, в които теорията и практиката на BPM изглеждат трудни за примиряване. В два момента сложни неща са обяснени просто.
“Это не фотография, это кино” Нищо в процесите не е завършено веднъж и завинаги. Добрият подход е: непрекъснато оптимизиране, с малки, но чести стъпки. Непрекъснатото усъвършенстване е въпрос на култура на управлението.
“Управлять или автоматизировать” Работа на бизнес-мениджърите е да направят качествен дизайн на процеса. Автоматизацията (повече свързана с ролята на IT специалистите) идва след това, след като процесът доказано работи и води до търсените резултати. Заключението на авторите е: “…только после того, как схема процесса более-менее устоялась и проведена начальная оптимизация, можно постепенно менять приоритеты и выделять больше ресурсов на автоматизацию.”
Ето целият текст: линк